Текила и синьо дайкири - Страница 71

— Благодаря, Джуниър. Влизай преди лигите на сестрите да са напълнили подлогите.

Джуниър седна на ръба на леглото.

— Току-що говорих с Тори. Умира от притеснение. Моли да й се обадиш.

_Един положителен обрат днес._

— Донесох ти дрехи — Джуниър му подаде избелели дънки и тениска с яка. — Ако мога да ти помогна с нещо…

— Колата ми е в Парадайз Кий — отвърна Стив.

Джуниър му предложи да го закара дотам; можел да използва мобилния му, за да се обади на Виктория, на баща си и на Боби; щели да му приготвят нещо за обяд, ако искал; колко жалко за Клайв Фоулс…

— Дължа ти извинение, Джуниър.

— За какво?

— Че те обвиних в убийството на Стъбс.

— Няма нищо. Не съм се впрегнал.

— Обикновено внимавам за такива неща, но с теб…

— Стана прекалено лично. Знам.

— Е, съжалявам за това.

— Както вече ти казах, всичко е наред. — Джуниър му пусна една усмивка на момче от корица. — Навлизах ти в територията с Тори. — Тръсна глава така, че един рус кичур падна пред очите му. — И без това между нея и мен нямаше да излезе нищо.

Какво е това? Хвърля кърпата ли?

— Имам нужда от някой, който да пътува с мен. Да следваме слънцето. Да ходим на местата за гмуркане през лятото, в ски курортите през зимата. Тори наистина обича работата си, иска да стане най-добрият адвокат в града. Винаги ще си останем приятели, но просто сме много различни. Докато вие двамата…

Стив се разсмя.

— Да, като кремък и стомана.

— Искрите са хубаво, нещо, нали? Тя наистина те обича.

Каза го толкова спокойно, сякаш се подразбираше. Сякаш всеки глупак можеше да го разбере.

— Тя ли ти каза?

— Не се обиждай, Стив, но разбирам малко повече от жени от теб. И знам, че Тори те обича.

_Супер. Два положителни обрата за днес._

Главоболието му взе да утихва, докато навличаше фланелката на Джуниър и хич не му пукаше, че е един номер по-голяма.

Законите на Соломон

12.

Когато мъж и жена са в пълен синхрон — четат си мислите, разсмиват се взаимно, доставят си радост един на друг, — те са нацелили точката на екстаза и когато са заедно, е… почти толкова хубаво, колкото и когато правят секс.

Защо стават убийства

50

— Боли ли?

— Само като гледам сметката от болницата.

Бяха в хотелската стая на Виктория, Стив се беше излегнал на леглото й. Боби седеше на работната маса, наведен над лаптопа си. Навън беше тъмно и бандата, която свиреше кавъри на Джими Бъфет, дрънкаше песен след песен в патиото.

Виктория непрекъснато сменяше торбичките с лед на врата на Стив и му мереше температурата, макар че не беше сигурно точно защо го прави. Въпреки че се беше разминал на косъм със смъртта, Стив изглеждаше необичайно спокоен.

_Ако можех да го държа на кодеин и демерол, щяхме да се разбираме направо супер._

— Можеш да останеш тук довечера — каза тя.

— Тук? — Стив потупа матрака на огромното легло.

— В съседната стая. Кралицата се върна в Маями.

Боби се разсмя.

— Знаех си, че няма да те огрее тази вечер, чичо Стив.

— Продължавай да работиш, хлапе — отвърна Стив. — Иначе ще докладвам, че редовно бягаш от училище.

— Ти си този, който ще иде в затвора — изстреля в отговор Боби. — Как се казваше, Виктория?

— Съучастие в развращаване на малолетни — отвърна тя.

— Детето вече си беше развратено, когато се премести при мен — защити се Стив.

— Гладен съм — каза Боби. — Кога ще ядем?

— След като разкрием убийството. — Стив вече им беше разказал за разходката с „Фоулс Фарфарата“ и равносметката. Всичко, освен така нареченото „самопризнание“ на Фоулс. Беше позагладил малко ръбовете и беше казал на Виктория, че Фоулс е признал. Не беше решил още дали да излъже направо, както Уилис Раск го беше помолил, и искаше да не си затваря вратичките.

След като Стив свърши, а Боби започна да сваля сателитни снимки на Джаксънвил, Виктория ги информира за хода на делото. Обвинението се беше оттеглило. Утре сутринта щеше да призове първия си свидетел. В патиото бандата свиреше „Ние сме хората, с които нашите родители ни плашеха“.

Стив явно се заслуша.

— Какво стана с теб и майка ти?

— Стигнахме до ново разбирателство. Не съм знаела всички факти. Сега, когато съм наясно, мисля, че съм я съдила прекалено. Ами ти с баща ти?

— Щом научих фактите, започнах да го съдя повече. Ще ми кажеш ли какво се случи?

— По-късно. Когато свърши процесът. А ти?

— И аз.

Замълчаха и двамата, след което Стив каза:

— Не че не обичам татко.

— Разбирам.

— Искам да кажа… нали това е любовта? Да приемеш човека с всичките му недостатъци.

— Така както и теб те приемат.

Боби пак се обади.

— Господи, и двамата ви гони яко шубе. Защо просто не си признаете честно и почтено, че искате да се изчукате?

— Предупреждавам те, хлапе — изръмжа Стив, — че те чака военно училище.

— Да бе! Ако искате да видите къде злодеят Конклън се е сдобил с фиш, елате насам.

Виктория стигна първа, Стив се надигна от леглото и се запъти бавно към масата. И двамата се загледаха в сателитната снимка.

— Река Сейнт Джоунс в Джаксънвил — каза Боби и посочи към снимката. — А ето го и крайбрежния булевард Сейнт Джоунс при Комодор Пойнт. Ето тук са му написали фиша.

— Леле колко кораби! — каза Стив. — Прилича на пристанище.

Боби натисна мишката и изображението се увеличи. Имаше надпис на върха на сградата, обърната към реката. „Южна корабостроителница“. Виктория го прочете на висок глас, за да чуе как звучи.

— Южна корабостроителница.

— И какво от това? — попита Стив.

— Името ми е познато. Чакай да си помисля.

— Давам ти секунда — отвърна Стив и се запъти към минибара. — Имат ли „Джак Даниълс“ тук?

— Робинсън! — извика Виктория. — Лечестър Робинсън. Ето къде е строил платформите за Океания.

Стив спря на място. „Джак Даниълс“ можеше да почака.

— Има смисъл Конклън да е работил за Робинсън.

— Не и преди десет дни. Робинсън каза, че е отказал платформите веднага след убийството на Стъбс.

И тогава се случи. Двама атлети тичаха в синхрон, стъпка след стъпка.

Той каза:

— Освен ако Робинсън не е излъгал… Тя каза:

— Защото платформите са му трябвали за нещо друго, а не за Океания…

Той каза:

— Нещо, което може да прави пари само ако я няма Океания…

Тя каза:

— И Робинсън е наел Конклън и Фоулс…

И двамата заедно:

— За да спрат Океания!

Пълно единодействие, реши Виктория.

Точката на екстаза в нашите взаимоотношения.

Така я беше нарекъл Стив по време на процеса „Барксдейл“. Не достигаха до нея всеки ден, но когато го правеха, беше по-прекрасно от всичко останало. Допълваха мислите си, завършваха изреченията си, осмисляха взаимно живота си.

— И какво е намислил Робинсън? — попита тя.

— Имаме висящ конец… Така че…

— Да го дръпнем и да видим докъде ще ни отведе — довърши тя. — Фоулс казал на Грифин да забрави за хотела и казиното. Да води туристи до рифовете с лодки с прозрачни дъна и катамарани.

— Грифин му казал, че говорел за лодки с гребла, а той щял да построи „Куийн Мери“ — допълни Стив.

— И Робинсън каза, че Грифин мислел прекалено на едро, а Фоулс прекалено на дребно. Значи Робинсън…

— Е измислил нещо по средата.

— Знаеш какво е, нали Стив?

— След убийството на Стъбс Робинсън вече не е имал нужда от платформите за Океания. Но ако промени дизайна им… — Стив мушна пръст в шината си и се почеса по брадичката. — Боби, увеличи всеки кораб, който се строи в момента.

— Ще ги увелича, ако поръчаш румсървис. Сандвич с бекон, домат, маруля и допълнително майонеза.

— После. Първо направи магията.

От патиото се чу „Апокалипсо“.

— Вик, нямаме време да изискаме съдебна заповед за корабостроителницата — каза Стив, — но ако съм прав, Робинсън строи огромна баржа. Утре ще трябва да блъфираш. Дръж се така, все едно разполагаш с чертежите му.