Приятна вечер - Страница 8

Ейб Леви беше набит евреин, с гъста сива четина вместо коса и с буйна брада. Бе живял тежко. Като млад помагаше на баща си да продава плодове с количка. По-късно се ожени за едно момиче, заробено в шивашка фабрика. Когато родителите му починаха, той се отказа от разносната търговия. Един приятел му намери тази работа, да събира наемите. Много по-лесно, отколкото да кръстосва улиците и да бута тежката количка. Преди две години умря жена му. Нямаха деца. Ейб прекарваше вечерите в самота, гледаше телевизия, а веднъж в седмицата ходеше в еврейския клуб, където бе винаги добре дошъл.

Като се качи в асансьора, той с тъга помисли за жена си, Хана. Тя винаги му приготвяше топла храна. Тази вечер щеше да хапне малко солена риба, но поне имаше интересен сериал по телевизията.

Като влачеше тежката чанта, сега натъпкана с банкноти и монети, Леви излезе от асансьора и се запъти по дългия, тъмен коридор към апартамента си. Две от лампите в коридора не светеха. Трябваше да ги оправи, преди да седне да яде, помисли си уморено. Поддръжката на този висок блок бе негово задължение.

Стигна до вратата на своя апартамент, затършува за ключа, отключи и влезе в дневната. Ръката му заопипва стената и завъртя ключа за лампата, но стаята остана тъмна. Изстена наум. Някой от проклетите бушони беше изгорял! Щеше да му се наложи да слиза в мазето. Ейб бе предпазлив човек, винаги подготвен за непредвидени обстоятелства. На малка масичка в дневната имаше мощен прожектор. Тъкмо се опитваше да го напипа в мрака, когато някой му нанесе силен удар между плешките и той загуби равновесие. Краката му се блъснаха в стола, от който гледаше телевизия и той се просна на пода, но пак продължи да стиска чантата с наемите.

Задъхан, с туптящо сърце, Педро Сертес го беше причакал в тъмното. Преди това свали една лампа в коридора, нави около крушката малко алуминиево фолио, след това отново я зави на мястото й и така изгори бушона в апартамента на Ейб и в коридора.

Чувстваше се напълно уверен в това, което правеше, Фуентес му беше казал, че евреинът е съвсем безгръбначен и ще припадне още при вида на пистолета. Донесе със себе си не само пистолета, който Фуентес му даде, но и електрически фенер.

— Не мърдай! — излая той и щракна електрическия фенер, като се погрижи да освети и пистолета му, както и Ейб, който се опитваше да се изправи. — Хвърли ми тази чанта!

Ейб беше събирал наема. Досега не го бяха нападали. Един полицай го бе предупреждавал:

— Ейб, все един път това може да се случи. Твоите хора искат да носиш пистолет. Ето разрешителното, ето ти пистолета. Ще ти покажа и как да боравиш с него. — А полицаят се оказа добър учител. Без да вярва, че може да му се наложи да използва пистолета, Ейб знаеше, че ако го нападнат и крадецът се измъкне с парите, той губи не само работата, но и жилището. Шефът му го предупреди съвсем ясно:

— Носиш парите, в противен случай си аут.

Така, че Ейб прие пистолета съвсем насериозно. Никога не беше стрелял с него, но знаеше как да действа: вдига предпазителя, хваща с две ръце и натиска спусъка.

— Бързо! — изръмжа Педро в мрака. — Чантата!

Ейб успя да седне, стискаше чантата и гледаше в ярката светлина на фенера, без да може да различи човека, който му крещеше.

— Вземи я — каза той и бутна чантата по посока на гласа. Тежката чанта се придвижи само петдесетина сантиметра по грубия, протрит килим.

Педро гледаше чантата, без да откъсва поглед от нея, вътрешно триумфираше. Утре, заедно с Анита, щяха вече да бъдат в самолета към дома. Колко ли щеше да се зарадва баща му, когато го видеше отново! Мозъкът му работеше бързо. Бяха решили, че в момента, в който грабне парите, ще се втурне на първия етаж, където Фуентес държеше едностаен апартамент. Евреинът, изплашен до смърт, щеше да помисли, че е изскочил от сградата и полицаите щяха да тръгнат по улиците да търсят мъж с кафява чанта. Сега на Педро му хрумна друга идея. Ами ако не се качи в апартамента на Фуентес, а изтича на улицата? Ами ако задържи цялата сума за себе си? Четири хиляди и двеста долара! Ще се наложи да затвори устата на евреина. Ще го прасне по главата! Точно така! След това ще излезе, ще си иде вкъщи и Фуентес нямаше да може да направи нищо.

Докато се приближаваше до чантата, целият треперещ от вълнение, той свали погледа си от Ейб и насочи светлината на фенера към чантата. Ръката на Ейб се плъзна във вътрешния джоб на сакото. Пръстите му се сключиха около дръжката на пистолета. Извади го в момента, в който Педро сграбчи чантата.

Палецът на Ейб вдигна предпазителя, той насочи пистолета и натисна спусъка. Пистолетът блесна, изтрещя и двамата мъже политнаха назад. Педро усети как нещо парещо прониза бузата му, след това усети, че тя се намокря. Той вдигна пистолета и паникьосан натисна спусъка. Светлината на фенера му се концентрира върху Ейб, който се опитваше да се изправи. Педро усети как пистолетът подскочи в ръката му, чу го как изтрещя, след това с ужас видя как на челото на Ейб се появява червено петно, как Ейб полита и пада назад.

Педро, зашеметен от двата изстрела, едва дишащ, стоеше неподвижен, с ясното съзнание, че е убил евреина.

В ума му проблясна ужасяващата мисъл, че е убил човек! Натискаш един спусък и човекът умира! Обхвана го паника. Мислеше за себе си. Ако го намереха тук, щеше да прекара остатъка от живота си зад решетките: като животно в клетка! Без Анита, без баща си, без жежкото слънце на плантацията със захарна тръстика.

Чу гласове. Затръшване на врати. Някаква жена изпищя.

Фуентес! Трябваше да стигне до него! Сграбчи чантата с лявата си ръка, с пистолет в дясната, като усещаше, че по лицето му се стича кръв, излезе от апартамента на Ейб. Опитваше се да контролира паниката си.

Фуентес, който го чакаше до полуотворената врата на апартамента си, чу изстрелите и се изплаши. Видя доста от наемателите на първия етаж да се тълпят в коридора.

Този тъпанар бе оплескал цялата работа! Не дай Боже, да е убил евреина! Тръгна към групата, събрала се на стълбището, и ги чу как трескаво обсъждат случилото се на висок глас, една жена виеше от ужас. Видя Педро с кърваво лице да вдига поглед към него и се дръпна назад.

Педро се озова пред изплашени хора, които го наблюдаваха и си даде сметка, че оттук не може да се измъкне. Като продължаваше да стиска кафявата кожена чанта, той изтича на улицата.

Лепски тъкмо взимаше голямата картонена кутия, която Хари остави на бара.

— Ето пилето, Том, плюс макарони. Да ви е сладко!

Лицето на Лепски грейна.

— Боже! Как само ще подскочи Керъл! Хиляди благодарности.

Мариан слезе от високото столче и той я потупа по дупето. В този момент чу изстрелите.

Лепски мигом се превърна в стопроцентово ченге. Скочи от столчето си и се втурна към изхода. В момента, в който изскочи на улицата, пистолетът се озова в ръката му.

Изстрелите вече бяха предизвикали суматоха. Чуваха се свистящите гуми на рязко набилите спирачки коли. Хората се спираха и зяпаха към изхода на високия блок.

В този миг на улицата се появи Педро. При вида на кръвта по лицето му и пистолета в ръката му, тълпата се пръсна. Жените запищяха, някои от мъжете се хвърлиха по очи на тротоара.

Лепски погледна към отсрещната страна на улицата и видя Педро, който хукна да бяга. Лепски, като бързо и ловко заобикаляше спрелите коли, се втурна след него.

Педро чу стъпките на преследвача си. С разширени от ужас очи той погледна назад и видя Лепски да си пробива път сред пръсналите се зяпачи и да го следва по петите. Инстинктивно усети, че мъжът, който тича след него, е ченге — видя пистолета в ръката му. Полупарализиран от страх, той се обърна и стреля по Лепски. Някаква негърка, завтекла се към един вход да се скрие, получи куршум в мозъка.

Лепски изрева:

— Спри или си мъртъв!

Педро се извърна и хукна по улицата.

Лепски стисна пистолета с две ръце, разкрачи се и стреля.