Приятна вечер - Страница 39

— Какво друго обяснение има? Както й да е, изчезнали са. Тук няма никой.

— Като в кошмар е — Мария се изкашля и нададе слаб вик. — Господи, тези копелета са ми задигнали накитите. — Скочи на крака и щеше да падне, ако Уилбър не беше я задържал. — Любимите ми диаманти, няма ги!

— Мария, не прави истерии, седни! — й каза Уилбър остро.

— Моите диаманти, какво ще каже татко? Струват 10 милиона! Копелета! Откраднаха ги! — гласът й премина в непоносим пронизителен крясък.

— Не са откраднати и престани с тези глупости! — скара й се Уилбър.

Мария избухна.

— Как се осмеляваш да ми говориш така!

— Не са откраднати — тихо, но твърдо й каза Уилбър.

Гледаха се известно време и Мария несигурно промълви.

— Тогава къде са?

— Къде другаде, освен в сейфа?

— Аз ли съм луда или ти? Как могат да бъдат в сейфа?

— Мария, ти носеше фалшификати. Обещах на баща ти, че ако настояваш да ги носиш, ще ти дам за тази цел дубликати.

— Дубликати! Какво говориш!

— Когато твоят баща ти подари диамантите, ме извика настрани и ми даде дубликати, които беше направил в Хонконг. Каза ми, че специалистите могат да направят стъклото да изглежда като първокачествен диамант. Колието, обеците и гривните, които тези бандити задигнаха, са направени от стъкло.

— Господи, не мога да повярвам!

Уилбър се приближи до скрития сейф, отвори го и извади кожен калъф. Отвори го и го подаде на Мария, която се взря в красивите диаманти, проблясващи на слънцето.

После остави кутията, изтича до Уилбър и го прегърна.

— О, скъпи, благодаря ти! Прости ми, че бях толкова лоша с теб! Знам, че не бях права.

Уилбър я целуна.

— Иди и си почини. Аз ще извикам полицията.

— Чакай, искам шампанско и сандвичи с хайвер. Ще празнуваме! Погледни небето!

Уилбър сви рамене в знак на примирение. Отиде до телефона да се обади на полицията. Усмихна се, когато Видя Мария да излиза на терасата, където обаче я очакваше ужасяващата гледка на двама обезобразени мъже.

ДРАГИ Читателю,

Това е първата ни книга за 1995 година. Подходящо или не, тук има място за новогодишните ни пожелания към теб. Който и да си, където и да си, бъди здрав и запази спокойствие на духа. Времето е трудно, то е истинско изпитание и за нас — шепата хора от „Слънце“, решили да издават книги.

В най-тежките дни, дори когато ти нямаше пари когато беше безработен или безизходица свиваше сърцето ти, ти купуваше книгите на „Слънце“. Ти не се двоумеше пред цените на нашите луксозни детски енциклопедии, счете за необходимо да имаш в библиотеката си „Настолна книга на жената“, „Книга за всяко момиче“, „Частният живот на Жаклин Кенеди — Онасис“. Ти взе от всички книги на българските автори, които издаваме. Така в тези три години от съществуването на издателството ти не само ни доказваше, че сме на верен път, но ни окуражи да продължим!

С твоята подкрепа продължаваме и тази година. Очаквай още детски енциклопедии — „Динозаврите“, „Растенията“, „Вселената“, ще ти предложим една от най-интересните световни книги — „Годините на Даунинг стрийт“ от Маргарет Тачър, започваме новата ни поредица „Достъпно здраве“ с книгата „Акупресура без иглички“ и още, и още…

Благодарим ти всички от „Слънце“. И те молим приятелски да ни пишеш за себе си и за това, какво мислиш за нашите книги. И знай, че в това издателство ти имаш приятели!

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7279

Издание:

Джеймс Хадли Чейс. Приятна вечер

Издателство „Слънце“, София, 1995

Редактор основател: Стефан Кабакчиев (1909–1949)

Английска. Първо издание

Преводач: Мария Ганчева Парушева

Редактор: Антоанета Бежанска

Художник: Росен Йорданов Йорданов

Предпечатна подготовка-ПОЛИСТАР-София

Печат-АБАГАР ООД-В. Търново