Приятна вечер - Страница 2

Брейди кимна.

— Цифрови ключалки? — Той се усмихна. — Никакъв проблем. Цифровите ключалки са фасулска работа.

— Предполагах, че това ще кажеш. Тъй че, когато тези богати досадници си легнат, сейфът на хотела се пълни с тлъсти касетки. Дотук съм стигнал. Преди провала с иконите и през ум не ми беше минавало да ударим хотела. Но сега съм сигурен, че си заслужава.

Брейди помисли малко и попита:

— Какво представлява сейфът на хотела?

— Това ти трябва да го разучиш. Нямам представа дори къде се намира.

— Добре. Не вярвам да е кой знае колко трудно. Кажи за охраната. Знаеш ли колко души са?

— Има две хотелски ченгета, които обикалят хотела на смени. И двамата ми изглеждат доста опитни. Около девет вечерта идват и двама въоръжени нощни пазачи и поемат дежурството до два часа през нощта. Млади здравеняци. Животът в хотела утихва около три сутринта, но отделни гости се точат докъм четири. Мисля, че най-доброто време да ударим сейфа ще бъде около три. Не мога да ти кажа повече. Трябва сам да разучиш.

— Искаш да кажеш, че ще се наложи да отседна в хотела?

— Няма друг начин. Реших, че сигурно ще си свободен и накарах един мой човек, чрез туристическа агенция, да направи резервация за една от вилите край хотела. Така не може да се проследи кой е направил резервацията.

Брейди кимна одобрително.

— Освен това съм платил тлъст депозит, така че няма да има никакви проблеми. Ще се настаниш в понеделник под името Корнелиус Ванс.

— Хубаво богаташко име.

— Ще ти уредя и един Ролс Ройс. Не забравяй, че ще се движиш между много богати хора. Струва ми се, че трябва да бъдеш стар, много богат инвалид в количка, с придружител. Не се сближавай с гостите на хотела. Кажи на обслужващия персонал, че искаш да бъдеш сам. Това ще ми струва около петнайсет хиляди долара, Лу. Наемът на вилата, без храната, е около осемстотин на ден. Недей да пиеш. Яж по-прости неща, защото в противен случай сметката ще стане астрономическа. Носи си твое пиене. Закусвай във вилата, но вечер трябва непременно да се храниш в ресторанта, за да видиш плячката. Ясно ли е?

Брейди кимна.

— Твоята работа е да намериш сейфа и да го отвориш. Имаме нужда от някой печен агент, който да кара Ролса и да се сближи с обслужващия персонал. Неговата работа ще бъде да открие мястото, където се намира сейфът и като му дойде времето, да ти помогне да пренесете касетките. В общи линии това е планът. Сега да го разгледаме в подробности.

— Казваш, че едно от хотелските ченгета дежури и през нощта.

— Да.

— Двама души въоръжена охрана също се навъртат наоколо, така ли?

— За тях не се тревожи, Лу. — Хедън се усмихна. — Знаех, че те и хотелското ченге ще са първият проблем, който трябва да греша. Сторено е вече. За тях не се тревожи.

— Щом ти го казваш, Ед. Тогава да помислим за моя придружител. Много ми харесва идеята да съм в инвалидна количка. По този начин ще бъда последният човек, когото ченгетата биха заподозрели. Докато не стане доста късно. Трябва ми шофьор, който да се заеме с касетките, но не ми се ще да ми бъде и придружител. Една хубавичка, секси медсестра ще може да изкопчи много повече от който и да е мъж. Една хубавичка, секси медсестра с униформа може да си ходи из хотела, да заприказва всеки и да научи всичко, което ни трябва.

— Имаш предвид приятелката ти, така ли? — попита Хедън.

— Ъхъ. Толкова е секси, че само като си помисля за нея и съм готов. Направо е родена за тази акция.

Хедън вдигна рамене.

— Оставям подробностите на теб. Аз ще се погрижа за шофьора. Ти се погрижи за медсестрата.

— За нея също ще има разходи, нали Ед?

— Максимумът, който мога да дам за тази работа е двайсет хиляди. В тях се включва всичко.

— Добре, сега за охраната и хотелското ченге.

Хедън допи питието си.

— Ти гледаш ли телевизия?

— Горе-долу. Не много често. Според мен телевизията е тъпо нещо.

— Да си гледал за ония, дето ловят диви животни?

— Ъхъ. Все съм си мислил, че те живеят много готино: сурово, далече от всичко. Така че…

— Гледал ли си как се приспива тигър с потопена в приспивателно стреличка.

Брейди погледна въпросително към Хедън.

— Ъхъ.

— Това ме заинтригува. Поразпитах чрез един приятел. — Хедън се пресегна, вдигна дипломатическото си куфарче и го сложи на масата. Погледна към бармана, който се бе зачел в спортната страница на някакъв вестник, огледа пустия бар и извади от куфарчето си нещо, което приличаше на малък въздушен пистолет.

Доста пари дадох за това, Лу, но си заслужава. Зареден е с шест стрелички натопени в същия разтвор, дето вади тигъра от строя. Пистолетът е автоматичен. Трябва просто да го насочиш към някой от охраната, да натиснеш спусъка и той ще спи поне шест часа.

Брейди зяпна.

— Не вярвам.

— Хайде, Лу. Трябва вече да си разбрал, че аз умея да организирам нещата.

— Искаш да кажеш, че стреляш с този пистолет и човекът веднага заспива, така ли?

— Точно така. Добре ли стреляш, Лу?

— Не е за мен тая работа. Не обичам пушкала. Никога не съм носил пистолет и никога няма да нося.

— Тогава ще уредя да имаш човек, който стреля точно. Той ще се погрижи за охраната, ще кара Ролса и ще се заеме с касетките. Няма проблем.

— Ти наистина ли казваш, че това вещество няма да навреди на никого? Без никакви странични ефекти?

— Човекът заспива, събужда се шест часа по-късно и е бомба.

— Ей, страхотен си! — Брейди погледна Хедън с възхищение. — Голяма работа си, Ед.

— Има такова нещо. Сега ти организирай твоята част от работата. Какво ще кажеш да се срещнем в събота в хотел „Сийвю“ в Маями. Можем да обядваме заедно. Аз ще отседна там. Тогава ще можем да прехвърлим плана още веднъж. А ти ще се нанесеш в хотел „Спениш Бей“ в понеделник следобед. Как ти се струва?

— Няма проблеми.

— Добре — Хедън пусна пистолета в скута си, скрит от масата. Направи знак на бармана. — За да си спокоен, Лу, ще ти демонстрирам.

Дебелият барман се приближи до тях. Хедън му даде десетдоларова банкнота и каза да задържи рестото. Проследи с поглед бармана, запътен обратно към бара, вдигна пистолета, прицели се и натисна спусъка. Чу се леко изпукване. Барманът трепна, плясна се с ръка по врата и се обърна, вторачил поглед в Хедън, който вече затваряше куфарчето си. В следващия миг коленете на бармана се подгънаха и той се просна на пода.

— Сега ясно ли ти е? — попита Хедън. — Бърза и чиста работа, а?

Ококорен, Брейди не откъсваше очи от бармана, изпаднал в безсъзнание.

— Извади стреличката от врата му, Лу — каза Хедън. — И да тръгваме.

Брейди неуверено се изправи и се приближи, намери малката метална стреличка, забита в дебелия врат на бармана, и я извади.

— Сигурен ли си, че нищо няма да му стане? — попита той и подаде стреличката на Хедън.

— Сигурен съм. Хайде, да се махаме оттук, преди да е дошъл някой.

Барманът захърка, точно когато двамата мъже забързаха навън, в душната жега.

Откакто навърши четиринайсет, Маги Шулц бе заплаха за мъжете. Сега, на двайсет и три, за мъжката част от населението тя бе по-смъртоносна от неутронна бомба. Беше красива във всяко отношение — руса и с такова съвършено тяло, че всички фотографи от лъскави списания, всички производители на порнофилми, се биеха да я снимат. Тя се изкачи по стълбичката на проституирането, стъпало по стъпало и стигна до положението да може сама да избира. Запозна се с Лу Брейди и за пръв път в живота си се влюби. Понякога Брейди се чудеше как така тя се влюби в него, при условие че Маги може да има каймака на мъжкото съсловие. Беше й обяснил, че е в бизнеса с антикварни предмети и му се налага често да пътува, но не би имал нищо против, ако тя желае да се нанесе в апартамента му в Уест Сайд, да продължи работа като фотомодел и да спи с богатите копелета, които бяха готови да си платят за това.

Маги му помогна и в опита да откраднат иконата, така че Брейди реши да открие картите си и да я посвети в кражбите. Това можеше да се окаже рисковано. Маги с радост се хвърляше в леглото на всеки мъж, но Брейди не бе съвсем сигурен дали ще приеме кражбите.