Приятна вечер - Страница 19

Брейди се поколеба, след това кимна.

— Ще говоря с Маги — рече той, ръкува се с него и като остави Хедън да плати сметката, излезе с бързи стъпки навън.

От един час Маги разговаряше с Майк Баниън. Седяха в удобния салон на вилата, след като и двамата бяха вечеряли в ресторанта за персонала.

Маги определено харесваше Майк. Напомняше й за баща й, който беше сержант в армията, преди да бъде безславно уволнен заради присвояване в особено големи размери. Сега бе мъртъв, убит в разразил се скандал, и Маги често се сещаше за него. Когато не беше пиян, изпитваше привързаност към Маги, както и тя към него. Тя не се разбираше много-много с майка си, така че когато убиха баща й, единствената й мисъл бе да напусне дома. На тринайсет години успя да съблазни директора на училището. Той отиде в затвора, а нея дадоха в поправителен дом. Избяга оттам и попадна на богат стар развратник, който си падаше по малки момиченца. От него научи много и сексуалната и техника стана наистина впечатляваща. Шест години работи като проститутка на телефонно повикване, но това не я промени.

Брейди често си мислеше, че тя е типичен пример за развратница със златно сърце. У нея имаше топлина и съчувствие, които мъжете лесно усещаха. Беше свикнала мъжете да споделят проблемите си с нея и винаги ги изслушваше, потупваше ги, усмихваше им се и ги оставяше да се разтоварят.

Скоро Майк й разказа за дъщеря си Криси. Седяха заедно и чакаха Брейди да се върне от срещата си с Хедън, а Маги разказа на Майк за баща си.

— Ти ми напомняш за него — продължи тя. — Не по външен вид, а по начина, по който говориш. Военните говорят по един и същи начин.

— Предполагам — каза Майк. — Знаеш ли, Маги не съм извършил никакво престъпление в живота си.

Маги се засмя.

— И аз се почудих. Тоя бизнес съвсем не ме интересува, но ме интересува Лу. За него бих направила всичко. Какво те накара да работиш с нас, Майк?

И така й разказа за Криси. Докато го слушаше, Маги толкова се трогна, че очите й се напълниха със сълзи.

— Колко ужасно! — възкликна тя, когато Майк й обясни, че парите, които щеше да получи от Брейди ще гарантират грижите за Криси до смъртта й. — Искаш да кажеш, че бедното същество ще умре след петнайсет години?

Майк кимна.

— Но това е ужасно! — Маги избърса една сълза. — Майк, ти си великолепен баща!

— Обичам я — каза тихо Майк. — Едничката ми мисъл е да я осигуря. Това е единствената причина, за да се хвана с тази работа. — Той погледна към Маги. — Дали ще излезе нещо?

— Ще излезе — увери го Маги. — Лу е без грешка! Да не мислиш, че искам да вляза в затвора? — Тя направи гримаса. — Каква мисъл само! Но Лу ми обеща, че всичко ще мине добре и аз няма да ида в затвора, така че без съмнение всичко ще бъде наред, Майк. Не се тревожи.

— Лу всъщност не е старец, нали? Когато стане от инвалидната количка, движи се като младеж.

— Той е по-млад от теб, Майк. Просто е голям артист. Не се тревожи.

В този момент чуха, че Брейди влиза във вилата и се насочва право към спалнята.

Когато мина покрай вратата на дневната, той извика:

— Маги, трябваш ми!

Маги се изправи и изтича в спалнята, като затвори вратата след себе си. Брейди седеше пред тоалетката и бързо се дегизираше. Нямаше намерение да се остави Майк да го види как изглежда в действителност. Чувстваше се доста неспокоен по отношение на Майк. Ако нещо се провали и Майк попадне в ръцете на полицията, той може да им даде описание на Брейди без дегизировката, а това не биваше да става.

— Здрасти, скъпи — поздрави Маги и се приближи до него.

Той й махна да стои настрана — беше твърдо решен да се превърне в старец.

— На работа, бебчо! Този мъж от рецепцията Клод Превин. Как вървят нещата с него?

В гласа му имаше нещо, което стресна Маги.

— Да не би нещо да не е в ред, скъпи?

— Стига си плямпала — каза Брейди, докато си лепеше мустака.

— Толкова се е запалил по мен, че всеки момент ще избухне в пламъци — Засмя се Маги. — Сега не е на смяна, нали?

— Не е.

— Можеш ли да му се обадиш?

Маги примигна.

— Имаш предвид сега?

— Разбира се, че имам предвид сега. Не се дръж като празноглава кукла.

— О, Лу защо си толкова раздразнен! — притесни се Маги. — Не зная дали ще мога да вляза във връзка с него. Имам телефонния му номер.

— Къде живее?

— Не ми е казал.

Брейди нервно пое въздух.

— Обади му се! — Той завърши лепенето на мустаците си и започна да състарява кожата на лицето си. — Сега внимавай. Отиваш при него, намираш го където и да е, и го чукаш до пълно оглупяване. Ясно ли е? Когато си го размекнала достатъчно, разбираш къде е сейфът на хотела.

Очите на Маги се разшириха.

— Това как ще стане, скъпи?

— Кажи му, че пациентът ти е голям ексцентрик. Че очаква да получи ценни бижута, които възнамерява да даде на дъщеря си. Иска да знае каква е охранителната система на хотела и мястото на сейфа. Ще иска да инспектира сейфа. Кажи му, че те е страх от него и не искаш да си изгубиш работата. Кажи, че ти създава огромни трудности. Разбираш ли ме?

Маги се замисли за няколко секунди. Брейди сякаш чуваше как цъка мозъкът й.

— Но, Лу, скъпи, не мога ли да му кажа всичко това утре сутринта, когато застъпи на смяна, без да спя с него?

— Не! Когато разбием сейфа, ченгетата ще почнат да задават въпроси. Не искам да бъдеш замесена в тази работа. Превин ще предпочете да си мълчи вместо да признае, че го е ударил на живот с теб.

Маги размисли по въпроса, след това се усмихна:

— Винаги съм знаела, че си ми умник, Лу.

Брейди посочи телефона.

— Обади му се.

Следващата вечер, когато Брейди влезе в ресторанта за морски деликатеси, Ед Хедън вече седеше на една ъглова маса, гризеше черни маслини, с двойно мартини пред себе си.

В момента, в който Брейди седна, към тях се приближи салонният управител.

— Вземи си „Пиле по мерилендски“ — предложи Хедън. — Много е хубаво.

Хедън поръча уиски с лед за Брейди и то пристигна, докато двамата мъже седяха и чакаха мълчаливо.

Брейди отпи от питието и започна:

— Ти каза да действаме, Ед. И действаме.

— Точно както трябва — ухили се Хедън. — Страхотни партньори сме.

Докато сервитьорът се суетеше наоколо, носеше хлебчета и масло, двамата мъже отново замълчаха. Чак когато им сервираха пилето и сервитьорът си отиде, чак тогава Хедън попита:

— Открили сте къде е сейфът?

Брейди си отряза парче пилешки гърди, топна го в купичката с лютив сос и го поднесе към устата си. Сдъвка го, кимна и каза:

— Великолепно!

Хедън не познаваше човек, който да обръща такова внимание на храната като Брейди. Въпреки, че беше съвсем слаб, Брейди обожаваше хубавата храна. Хедън потисна нетърпението си. След като Брейди яде в продължение на пет минути така, сякаш не беше ял цяла седмица, Хедън повтори въпроса си.

— Сейфът?

— Остави ме две минути — каза Брейди, и разряза пилешкото бутче. — Знаеш ли, Ед? — Говореше с пълна уста. — Когато бях дете, гладувах. Сериозно говоря. Късмет беше, ако получех по едно парче плесенясал хляб на ден. Майка ми умря от недояждане. Храната е най-хубавото нещо в живота.

Хедън изгуби търпение.

— Лу! Проклетият сейф! — в гласа му нещо проскърца и Брейди се сепна така, че остави вилицата.

— Маги успя да го изкопчи от онзи тъпанар. Не можеш да се сетиш къде се намира сейфът. Човек би помислил, че е някъде около рецепцията или дори в мазето. Нали?

Хедън изръмжа:

— Къде е?

— На последния етаж, до президентския апартамент. Какво ще кажеш, а?

Хедън смля тази информация, после се ухили.

— Чудесно. Разказвай още.

— Маги свали оня от рецепцията. Разтягала му локуми за това колко е ексцентричен пациентът й. Маги си знае работата, така че Превин бил изцеден докрай. Успяла да уреди той да ни заведе до сейфа, за да мога аз да го огледам. Има един специален асансьор до последния етаж, който води право в помещението със сейфа. Уорънтънови дори не знаят, че помещението със сейфа е на техния етаж. Виж как стават нещата: всяка нощ, преди да си легнат, гости те се обаждат на охраната и предават касетките с ценностите си срещу разписка. Касетките са номерирани и се качват до сейфа със специалния асансьор. Тази услуга се извършва между единайсет вечерта и два след полунощ. След това услугата не се предлага повече. Превин — служителят от рецепцията — треперещ от желание пак да вкара Маги в леглото си, ми позволи да хвърля един поглед. Това е абсолютно против правилата на хотела, но Маги го е подлудила със сексуални обещания за още една нощ. Сейфът изглежда доста специален, но той е моя работа. Истинският проблем е, когато отворим сейфа, как да извадим всички касетки, да ги свалим от последния етаж и да ги изнесем от хотела. По този въпрос трябва да се помисли по-сериозно.