Няма нищо по-хубаво от лошото време - Страница 54

— Именно: отговаряйте по въпросника — кима Еванс.

— Мога ли да запаля? — питам.

— Можете. Само не ни разигравайте — измърморва шефът.

Запалвам и отправям към председателя възможно най-прямия си поглед:

— Ако желаете, да бъда искрен докрай, трябва да ми осигурите разговор на четири очи. Има подробности от лично естество, които мога да изложа само пред вас.

Еванс хвърля въпросителен поглед към помощниците си. Ония свиват безучастно рамене.

— Добре — кима председателят. — Ще изпълня желанието ви. Обаче не си въобразявайте, че това ще ви даде някакви предимства, в смисъл на измъкване.

Той се обръща към Роволт и нарежда:

— Ще поставиш по един човек на всяка врата и двама на терасата. — И сякаш за извинение добавя към мене: — Аз и сам бих ви изпразнил един пълнител в корема, но всяко нещо с времето си.

Оставям без внимание това обещание и мълчаливо изчаквам Райман, Уорнър и Роволт да напуснат стаята.

— Е, та? — подканя ме Еванс, като на свой ред запалва цигара и се отпуска в креслото.

— Ако подозирате, че съм представител на известно разузнаване, трябва да ви призная, че сте познали — казвам. — Кое точно, това за момента е без значение…

— Напротив, от първостепенно значение — прекъсва ме шефът.

— Добре. Изслушайте ме първо, а после ще отговоря на въпросите ви. В продължение на една година не съм вършил нищо по секретната си задача в «Зодиак» по съвсем понятни на вас причини. Едва напоследък влязох във връзка със служителя ст вашата секретна архива Ван Алтен. В резултат на тоя контакт между нас бе сключено споразумение, за което можете да се информирате от самия Ван Алтен.

— Нямам никаква възможност да се информирам от Ван Алтен — възразява Еванс. — Покойниците, както знаете, са скъпи на приказки.

— Това е ново за мен.

— Кое? Че покойниците са скъпи на приказки? — вдига вежди Еванс.

И понеже не благоволявам да отговоря, добавя:

— У нас, знаете, както във всяко солидно предприятие, има ред: за работа плащаме, за предателство убиваме. Така че не разчитайте на помощта на Ван Алтен и се постарайте да обясните всичко със свои думи.

— Тъй да бъде — отстъпвам. — Съгласно споменатото споразумение Ван Алтен снощи ме пусна в архивата и ми даде възможност да заснема намиращите се в касата секретни досиета. Доволни ли сте?

— Кому и кога предадохте негативите?

— Никому не съм ги предал.

— Лъжете — отвръща спокойно Еванс. — Снощи вие сте изиграли на нашите хора един малък фокус, изчезвайки ненадейно от Калверстрат. Предполагам, че тоя фокус е имал известен смисъл.

— Пристъп на палавост, нищо повече — казвам. — Що се отнася до негативите, те са тук.

При тия думи изваждам от джоба си няколко миниатюрни ролки, показвам ги на председателя и отново ги прибирам.

— Вие сте по-нагъл от допустимото, Ролан — забелязва малко озадачено Еванс. — И по-непредпазлив…

— Съвсем не Напротив. Аз държа на кожата си, тъкмо както и вие.

— Това тепърва ще се види. И понеже стигнахме до тоя въпрос, искам да ви предупредя: единственият начин да спасите кожата си, е да кажете всичко, абсолютно всичко. Най-дребното премълчаване или преиначаване ще ви струва живота. Ван Алтен, както знаете, беше наш човек до оня ден и все пак изчезна. А вие никога не сте били наш човек.

— Разбирам намека ви — кимам. — Но ако седна да разправям всичко, което знам, това може да ни отнеме маса време. Затуй ще започна с най-същественото, а после…

Еванс угася цигарата си в големия кристален пепелник, додето аз запалвам нова.

— Мистър Еванс, ако някой от нас трябва да мисли за спасението си, това сте преди всичко вие.

Председателят поглежда бегло с празните си очи, но не казва нищо. Един безизразен празен поглед с някаква едва доловима искра на снизходително любопитство.

— Вие сте шеф на централа, която е изцяло и безвъзвратно разшифрована. Дали тия негативи ще стигнат, или не до моите хора, това е въпрос на подробности: важното е, че за основната дейност на «Зодиак» са изпратени, където трябва, предостатъчно сведения, за да може тая фирма да продължава работата си по линия на шпионажа.

Потънал в креслото и кръстосал дългите си крака, Еванс продължава да ме следи с все същия почти безразличен поглед.

— Излишно е да ви обяснявам, че провалът на «Зодиак» е удар не само за централата като организация, но и за вас като неин шеф. Обаче — тук аз нарочно понижавам глас — тоя удар е дребна работа в сравнение със следващия удар, който се подготвя срещу вас. Първият ход само ви дискредитира, вторият изцяло ще ви унищожи.

— Любопитно… — промърморва председателят.

— Нямате представа колко увлекателно. През последните няколко години като шеф на «Зодиак» вие сте сключили редица крупни сделки в два варианта: официален, за пред фиска и пред вашите началници, и неофициален, по който всъщност е ставало плащането. По направените досега съвсем непълни проучвания това двойно счетоводство ви е позволило да сложите в джоба си над десет милиона долара…

— Нима толкова? — учудва се почти искрено Еванс.

— О, не, много повече Обаче аз имам предвид само документите, до които сме се добрали напоследък.

— Какви документи имате предвид по-точно?

— Ами например тия — отвръщам, като вадя от джоба си и подавам по едно копие от негативите на Фурман младия.

Председателят разгръща небрежно копията и бегло ги преглежда на светлината на полилея.

— Наистина любопитно — отвръща той, като прибира лентите в джоба си.

— Съвсем като гангстерски филм — съгласявам се. — Вие, разбира се, не си правите илюзии, че това, което току-що напъхахте в джоба си, е само едно от многото налични копия.

— Вероятно — кима Еванс. — Но какво значение? Тия неща, както знаете, са обичайна практика в търговията.

Той запалва цигара, отпраща в лицето ми гъста струя дим и ме поглежда с лек интерес, сякаш да види няма ли да се закашлям.

— Не знам как е в търговията, обаче при вас не става дума за търговия. «Зодиак» е разузнавателна централа, подведомствен институт на ЦРУ, и бюджетът на «Зодиак» е част от бюджета на ЦРУ. Следователно вие сте си присвоили крупна сума държавни пари, тъй крупна, че дори цялото ви семейство да се състои от генерали и сенатори, пак не бихте могли да спасите кожата.

— Въпрос на гледна точка… — промърморва небрежно Еванс.

— Въпрос на неизбежност — поправям го. — При това вашата корупция е стигнала дотам, че вие с оглед на лично облагодетелствуване сте си затворили очите пред влизането на чужд агент в централата ви.

— Имате предвид себе си?

— Не. Имам, предвид Ван Вермескеркен. Някои от най-едрите ви печалби идват от сделки с предприятия на Федералната република и това е лесно обяснимо, ако се вземе под внимание, че сте назначили за търговски директор на «Зодиак» един човек на Гелен…

— По-тихо — промърморва сухо Еванс. — Не изпадайте в патос.

— И едно последно нещо — казвам, като още повече понижавам глас: — Не си въобразявайте, че моите шефове ще се задоволят да изпратят на вашите шефове сведенията за дейността ви. Тия сведения ще станат достояние за опозиционния печат както в Америка, така и в Западна Европа. Ако имате малко въображение, можете да си представите и без моя помощ размерите на скандала.

— Хм — изръмжава председателят. — Вие почвате да ме плашите.

— Съвсем не. Искам просто да ви разясня, че вашето положение не е по-различно от моето.

— Мерси, че ме поставяте до себе си — забелязва студено шефът.

— О, нямам никакво намерение да се домогвам до висотите ви. Нито до материалното ви благополучие. Но що се отнася до работата, трябва да ви кажа, че аз имам тъкмо вашия чин, полковник Еванс, и че шефовете ми държат на мене вероятно не по-малко, отколкото вашите на вас. Ударът, за който става дума, е готов за действие като зареден пистолет и единствено моето завръщане здрав и читав може да осуети натискането на спусъка.

Председателят мълчи, потънал в креслото, после разтърква с върха на пръстите челото си, сякаш масажира мислите си, и произнася тихо: