Мантри за здраве и длголетие - Страница 12

В крайна сметка се оказа, че е екипът на д-р Ян Остерло все пак успява да открие изключително ефективен препарат, който обаче не действа на кръвоносните съдове на сърцето, а на тези на…мъжкия полов член. В наши дни интересът в научните среди към забележителните свойства на азотния оксид е огромен, предвид неговата удивителна роля в човешкия организъм. Ежегодно в света се публикуват над 5000 изследвания в тази вълнуваща област. Последните недвусмислено показват, че азотният оксид оказва мощно вазодилатационно действие и, пряко или косвено, влияе върху всички метаболитни процеси, протичащи в човешкото тяло. Безспорно, една от основните функции на азотния оксид е управлението на артерилното налягане, но наред с това той участва активно в имунната защита, в действието на сърдечно-съдовата, нервната и храносмилателната система, във функциите на мозъка (обучение, запаметяване), стимулира клетъчната липолиза (разграждането на мазнините) и т.н. Вазодилатационният ефект на азотния оксид се отразява изключително благотворно върху организма, благодарение на увеличения приток на кислород и хранителни вещества към клетките. Въпросният ефект е в основата на новата генерация лекарствени средства срещу артериална хипертония (например Небиволол), появили се в началото на настоящия век, чието действие се основава на стимулирането на ендогенната синтеза на азотен оксид.

Неотдавна шведски учени от университета в Упсала установиха, че азотният оксид подобрява кръвообращението на стомаха, предотвратявайки развитието на гастрит и язва, противодейства на агресивното действие на аспирина и т.н. В човешкия организъм азотният оксид се синтезира от аминокиселината L-аргинин под действието на т.нар. NO-синтази – ензими, открити от професор Салватор Монкада – хондураско-английски фармаколог.

Твърде любопитен факт е, че за тази ензимна синтеза не е нужен енергиен „спонсор” в лицето на универсалния енергиен източник в човешкия организъм – аденозинтрифосфорната киселина (АТФ). Иначе казано Някой определено се е постарал този процес да протече на всяка цена, дори и при отсъствие на запас от енергия в човешкото тяло. Повод за размисъл дава и фактът, че тази проста молекула с неизброими функции в човешкото тяло е съставена от атомите на двете вещества с най-високо съдържание в атмосферата – азота (75,5% ) и кислорода (23,1%). L-аргининът, изолиран през 1886 г. от швейцарския химик Ернст Шулце, е една от двадесетте изграждащи протеините аминокиселини. Известна е като условно незаменима (за новородените е незаменима). Това означава, че само абсолютно здравият възрастен човек е в състояние да продуцира необходимото на организма количество от тази аминокиселина. А колко са тези абсолютно здрави хора в наши дни?

След 50-годишна възраст по същество синтезата на L-аргинин в организма се преустановява. Иначе казано на практика почти всеки човек изпитва дефицит от тази аминокиселина, която освен в синтезата на азотен оксид участва активно в елиминирането от организма на токсичния амоняк, в синтезата на креатина – аминокиселината, която играе ключова роля в доставянето на енергия към мускулите и нервите, в управлението на когнитивните функции и т.н. Нейни източници са различните видове меса, рибата, млечните продукти, бобовите и житните растения, сусамът, тиквените семки и т.н. Създателят се е застраховал допълнително – освен от L-аргинина човешкият организъм е в състояние да синтезира безценната молекула на азотния оксид и от нитратите и нитритите, постъпващи в организма с растителната храна.

Интересен факт е, че времето на живот на азотния оксид е само 5–6 секунди, през което миниатюрната молекула успява да измине едва 0,003см! За своя тъй кратък живот, благодарение на невероятната си реакционна способност, тя успява да участва в огромен брой процеси и да инициира не по-малко такива. Скорошни изследвания показват, че афинитетът на азотния оксид към хемеглобина е 100 000 пъти по-висок от този на кислорода, поради което има основание да се счита, че той участва в неговатото транспортиране в човешкото тяло. С нарушаването на метаболизма и биосинтезата на азотния оксид са свързани заболяванията артериална хипертония, Алцхаймер и Паркинсон, стенокардия, инфаркт, бронхиална астма, епилепсия, захарен диабет, еректилна дисфункция, невротична депресия и пр.

Неотдавна американски учени, ръководени от д-р Томас Берк откриха във всички части на растението моринда (Morinda citrifolia) (плодове, листа, корени, кора, цветове) наличието на значителни количества от азотен оксид. В земите на Полинезия и Хавайските острови целебното действие на това растение е познато от хилядолетия.

Независимо от невероятния напредък в изясняването на многостранната роля на азотния оксид в човешкия организъм механизмът на редица негови ключови въздействия все още не е достатъчно изяснен, както и пътищата за тяхното управление. Неслучайно в публичното пространство за азотния оксид беше лансирана загадъчната и многообещаваща формулировка – новата пътеводна звезда в медицината.

Преди милиони години земната атмосфера е съдържала около 90% въглероден диоксид, на повърхността на планетата се ширела пищна растителност, а водните басейни гъмжали от т.нар. синьо-зелени цианобактерии. С времето, в резултат на процеса фотосинтеза, протичащ в зелените листа и цианобактериите, настъпило съществено изменение в състава на въздуха – съдържанието на въглеродния диоксид намаляло съществено, а това на кислорода значително нарастнало.

В наши дни количеството на въглеродния диоксид в средата, която обитаваме, е едва 0,03–0,04%, а това на кислорода – 21%. Въглеродният диоксид е открит в средата на XVIII век от шотландския химик Джозеф Блек, който установил, че той действа токсично на живите организми. Две десетилетия по-късно френският химик Антоан дьо Лавоазие доказва, че въглеродният диоксид се образува и отделя от човешкото тяло.

Сега е известно, че в спокойно състояние за един час човешкият организъм вдишва 20–30 литра кислород и издишва 18–25 литра въглероден диоксид. Съдържанието на кислорода в издишвания въздух е около 15% (т.е. организмът утилизира едва 6% от атмосферния кислород), а на въглеродния диоксид е над сто пъти по-високо от това в атмосферата – цели 4,5%. Дълги години въглеродният диоксид бил считан за отпадъчен продукт от метаболизма на хранителните вещества – въглехидратите, протеините и липидите. През втората половина на миналия век обаче схващанията за ролята на този газ в човешкия организъм претърпяха драматичен обрат и в наши дни това вещество се приема за един от най-значимите фактори за поддържане на хомеостазата.

Благодарение на бурното развитие на аналитичните методи стана възможно прецизно да се проследи пътя на въглеродния диоксид в човешкото тяло и да се оцени неговото влияние върху широк кръг физиологични процеси. Резултатите от изследванията през последните десетилетия показаха, че промените в съдържанието на въглеродния диоксид в кръвния ток се отразяват съществено на протичането на невероятен брой процеси във всички органи и системи на човешкия организъм. По категоричен начин беше установено, че в здравия организъм съдържанието на артериалния въглероден диоксид варира в изключително тесни граници – от 6 до 6,5% и всяко изменение (дори и с 0,1%!) под и над тези гранични стойности води до незабавна реакция, насочена към връщането му към нормата.

Логичен е въпросът защо човешкият организъм „със зъби и нокти” се стреми да поддържа това ниво на въглероден диоксид в кръвния ток? Обяснение дава т.нар. ефект на Вериго-Бор, открит през двадесетте години на миналия век, според който при по-ниско съдържание на въглероден диоксид от указаната норма чувствително се затруднява освобождаването на кислорода от хемоглобина, вследствие на което клетките на човешкото тяло започват да изпитват губителен кислороден глад. Независимо от високото съдържание на кислород в кръвния ток! В резултат възниква парадоксално състояние, при което кръвта е наситена в достатъчна степен с кислород, но клетките неистово крещят за неговата липса. Съдържание на въглеродния диоксид под 4% е гибелно за организма. Вазодилатационното (съдоразширяващото) действие на въглеродния диоксид е известно от средата на миналия век. Достоверно е установено, че пониженото му съдържание в кръвния ток води до спазъм на кръвоносните съдове и повишаване на артериалното налягане.