Денят не си личи по заранта - Страница 40

— Нали това правя: слушам ви — казва тя, като ме гледа безучастно.

— Вашият приятел наред с чисто служебната дейност си е позволявал и някои странични сделки…

— Какви странични сделки?

— Ами от рода на тия, които е сключвал с Ерлих.

— Ясно. Този тип вече е пуснал в ход интригите си.

— Не се безпокойте. Аз гледам с разбиране на тия неща. Професията ми е такава.

— Значи Ерлих се е раздрънкал.

— Не бързайте. Не съм казал, че е Ерлих. Впрочем вашият приятел е бил замесен в подобни афери много преди появата на Ерлих. Още на времето, като дипломат в Нигерия…

И аз разказвам с необходимите подробности онази стара история, заради която Томас едва не бе изхвърлен от ЦРУ. Една наистина кална история, коствала живота на няколко души и донесла на нашия човек доста солидна сума.

— В кой роман прочетохте тая небивалица? — пита Сандра, след като търпеливо ме е изслушала.

— Не знам романа, обаче авторът е вашият приятел. Ако не вярвате, попитайте го.

Последната фраза явно произвежда ефект.

— Друго има ли?

— Другото е тъкмо най-важното — обявявам. — Другото е сегашното. Ако наистина не познавате Райън, трябва да ви осведомя, че той съвсем не е глупакът, за когото го взема Томас. Райън има определели подозрения относно досегашната дейност на вашия приятел. Райън следи всяка стъпка на вашия приятел. Райън само чака случай да залови вашия приятел на местопрестъплението, за да го изхвърли и да постави на негово място свой човек. И ето че точно в този момент вашият приятел сам подлага глава, за да бъде гилотиниран.

— Да допуснем. Но вие лично какво губите от това? Нали за вас е важно да получите партидата?

— Извинявайте, обаче аз съвсем не държа на такава партида, която ще ме доведе до катастрофа.

— Защо „катастрофа“?

— А как другояче? Нали Райън, за да изобличи Томас, ще има нужда от мене? Което значи, че ще се постарае да стигне до мене. Което пък значи, да ме въвлекат в разпити, да обявят сделката за невалидна, без да говорим за други възможни усложнения. Не, подобен бизнес наистина не ме влече.

— В такъв случай трябвало е да се обърнете направо към вашия Райън — забелязва не без известна логика Сандра.

— Следва да ви призная, че точно с това почнах. Само че Райън, като нов човек по тия места, прояви предпазливост и отказа да преговаря или, по-точно, отложи преговорите за по-нататък.

— Е, щом ги е отложил, ще чакате.

— Не мога да чакам, такава е ситуацията. Сделката или ще се състои сега, или изобщо няма да се състои.

— Съжалявам, но не съм в състояние да ви помогна — произнася дамата и понечва да стане, за да ми даде знак да направя същото.

— Не сте длъжна да ми помагате — казвам, без да мърдам от мястото си. — Смятах, че ще се опитате да помогнете на приятеля си.

— Ако правилно съм ви разбрала, вас ви измъчва именно грижата за приятеля ми… — забелязва Сандра, като отново се отпуска в креслото.

— Разбира се, че не. На тоя свят всеки мисли главно за себе си. Възможно е обаче в даден момент интересите на двама души да съвпаднат. И случаят е именно такъв.

— Засега само вашите интереси ми са ясни.

— Мисля, че не е чак толкова сложно. Аз имам интерес да бъде привлечен Райън, за да избягна по-нататъшните усложнения. Томас има интерес да бъде привлечен Райън, за да го заангажира, да го впримчи, ако щете, да го обезоръжи и да го принуди да си затваря устата.

— Ще пиете ли нещо? — запитва дамата.

— Ако и вие пиете.

— Карате ме да мисля — пояснява тя. — А не мога да мисля, когато устата ми е пресъхнала. Ако устата ми е пресъхнала, мисля за устата си.

Тя е станала и се е приближила до белия, вграден е стената бар. Пропуснах да кажа, че всички дървени части в тоя хол са матовобели, а всички драперии, завеси, килими и тапицерии — бледосини, също като робата на домакинята.

Прочее тя се е приближила до белия бар, а малко по-късно ние отново седим един срещу друг в креслата си, въоръжени с онова помощно средство за делови разговор, което по стара традиция се налива в чаши и поднася с малко лед.

Изглежда, скочът наистина облекчава мисленето, защото щом разквасва уста и запалва цигара, Сандра забелязва:

— Вие сам казахте, че Райън не е глупак.

— Затова пък е алчен.

— Но той е отклонил преговорите с вас.

— Не ги отклони. Отложи ги.

— Значи, ще отложи и тези.

— Не непременно. В случая всичко зависи от Томас. Ако Томас без излишно преиграване настои, че сделката е спешна и че лично познава клиента, Райън положително ще се хване така или иначе.

— Как да разбирам това „така или иначе“?

— Или ще влезе в сделката заедно с приятеля ви, или ще поиска да я сключи сам.

— Но във втория случай Томас остава на сухо.

— Буквално погледнато — да. В действителност той ще спечели неизмеримо повече от някаква си сума. Ще получи улики, с които да държи Райън в подчинение до края на живота му.

— Кой ще му даде тия улики?

— Аз.

— Звучи примамливо. Само че това са неща, които предполагат подробно обсъждане и сигурни гаранции.

— Ако се наемете да обясните съображенията ми на Томас, можем да стигнем и до гаранциите.

Жената допива чашата си на един дъх, сетне известно време пуши и мисли.

— А какво ще спечеля аз от цялата тази работа?

— Нямам представа за претенциите ви.

— Не съм дотам користна, за да ви искам комисионна. Вместо комисионна, отстранете Ерлих. Този тип ми е неприятен. Без да говорим, че е опасен за вас.

— Ерлих ми е необходим.

— Тогава аз не съм ви необходима.

— Не бързайте — казвам. — Нека видим нещата по-отблизо. Всъщност вие искате да отстраните не Ерлих, а Дейзи.

— Не знам известно ли ви е, обаче Дейзи е моя сестра.

— Не знам известно ли ви е, обаче Каин е убил брат си Авел. Бях забравил тоя инцидент, но вчера ми го припомниха. Предполагам, че положението при сестрите е горе-долу същото, както и при братята.

— Предполагайте каквото щете.

— Е, имам и известни сведения.

— Пазете ги за себе си — отвръща Сандра безучастно и става.

А понеже не бързам да последвам примера й, добавя:

— Мисля, че вече е доста късно за приказки.

— Ще ми разрешите ли да допия чашата си?

— Естествено. Само побързайте, ако не искате Томас да ви завари тук.

— Няма такава опасност. В настоящия момент вашият приятел се намира в Майнц.

И понеже тя ме поглежда изненадано, пояснявам:

— Да, да, в Майнц. И по-точно — в хотел Хилтън. Може би ще запитате с кого или с коя?

— За да ви направя удоволствието да ми отговорите: с Дейзи — произнася жената с леден глас.

— Точно така е: с Дейзи. Което съвсем не ми прави удоволствие.

— Защото сте на моя страна.

— Именно.

— Влюбихте се до полуда в мене още оная вечер.

— Не сте ми безразлична наистина. Обаче по-важното е, че интересите ни съвпадат.

Жената стърчи все тъй пред креслото ми, сякаш чака да се измета. В погледа й няма и следа от симпатия.

— Ако интересите ни поне малко съвпадаха, щяхте да отстраните тоя мръсен тип Ерлих.

— Не мога да отстраня Ерлих. Готов съм обаче да отстраня Дейзи.

— По какъв начин? — пита Сандра, забравила за момент, че Дейзи е нейна сестра.

— По най-простия: служебна командировка в Щатите.

— Това е наистина една възможност — признава жената.

Тя отива до белия бар и се връща с две добре напълнени чаши. Сетне сяда насреща ми и известно време пуши, пие и съобразява.

— Сигурен ли сте, че можете да я пратите да се проветри отвъд океана?

— Щом ви го казвам. Нали знаете, всичко е въпрос на връзки.

Жената отново мълчи, заета с мислите си.

— Тая история за Хилтън и Майнц вие, разбира се, я измислихте, за да ме загреете до необходимата степен.

— Подобни неща подлежат на проверка — промърморвам. — Нали имате телефон.

Сандра става машинално и се запътва към телефона, който, естествено, също е бял. Улавя слушалката, после я оставя и ме поглежда замислено: