Чудакт - Страница 6
Неговият либерализъм мъчно може да се опише. Аз, като юрист, имам поглед върху поведението на хората, но либерализма на Юлиян Евтимов не бих могъл да подведа под никакъв параграф. В моралните науки, а още повече в юридическите — за такъв вид либерализъм няма определение. Той е нещо неопределимо и навярно би се поддал на математическо описание. Нали знаете, че напоследък е доказано с математически уравнения, че «нищото» в космоса не е все пак «нищо»! Ето какви са възможностите на математическото описание, когато става дума за определяне на неопределимото… За съжаление, аз не съм математик. Но Юлиян Евтимов е първокласен математик и аз мисля, че той единствен би могъл да опише по математически начин своя либерализъм, навярно би съставил едно ново уравнение от областта на неравенствата и несъвместимостите; математиката се занимава тъкмо с такива неща.
Понеже сте дошли тук да събирате сведения за този човек, аз няма да ви оставя — в кръга на възможностите си, разбира се — да си идете с празни ръце. Има хора, които ще ви разкажат за други негови черти. Мен лично ме впечатли тази черта от характера му, която аз наричам «либерализъм». Може би произволно наричам тази негова черта «либерализъм», но нали Протагор е казал, че «човекът е мярка за всички неща»! Аз меря нещата със своя аршин. Ще ви разкажа няколко случки, пък вие съдете сам. Но пийнете си още лимонада, тази лимонада е направена от минерална вода!
Той пристигна в Н неочаквано, без предизвестие и затова предизвика известно объркване сред нашето ръководство. Но можете ли вие да си представите един директор да пристига без предизвестие? Без да уведоми предварително помощниците си от ръководството? И да предизвика поради тази причина объркване? Поне според моите разбирания туй е една нелогична постъпка! Един директор не постъпва по такъв начин! Директорът! — това означава ред, дисциплина, йерархия. Нали? А той се изтърси, извинете за думата, неочаквано. Пристигат без специално предизвестие до ръководството обикновени работници, редови, но и те се обаждат предварително някому: на съответния бригадир, на домакина, на някого от шофьорите.
Ще кажете: «Разбира се, директорите не постъпват по такъв начин! Триковете на Харун ал Рашид от „Хиляда и една нощ“ са отдавна известни, за да бъдат възкресявани в днешната практика, и то без каквато и да било необходимост!» Дори ще се удивите: «Как е могло да хрумне на Юлиян Евтимов такава нелепа мисъл — да играе ролята на един съвременен Харун ал Рашид!»
Напразно ще възкликнете по такъв начин, другарю редактор! Логично е да възкликнете така, но по-добре ще направите да си мълчите. В поведението на Юлиян Евтимов има толкова «несъвместимости» и «неравенства», че вие ще се препънете още на първата крачка, ако съдите за поведението му според правилата на логичното мислене и тогава тръгнете на път.
Преди да дойде в ЗПЦМ, Юлиян ръководел монтажните работи на един промишлен обект в Родопите. Бригадир му бил родопчанинът от Момчиловци Юли Евтимов. Дали поради случайното сходство на имената им, или защото Юли е съвестен майстор и отличен човек, Юлиян Евтимов го обикнал и решил да го вземе със себе си и на н-ския обект. След съответните процедури в министерството Юлиян Евтимов предлага на майстора да заминат за Н на 3 август. Оня се съгласява и Юлиян Евтимов написва две телеграми с едно и също съдържание: «На трети пристигам с пътническия влак, десет часа, Ю. Евтимов.» Своята телеграма Юлиян Евтимов адресира до заместник-директора на ЗПЦМ Сотир Щерев и я изпраща по куриерката на отделението «Цветна металургия». Телеграмата на майстор Юли той адресира до началника на отдел «Персонал», тоест до мен, и я предава на самого Юли да я подаде на пощата сам. Дотук всичко върви редовно, според протокола и без промени. Оттук нататък какво става? На трети август Юлиян връща Юли от гарата и му нарежда да остане още два дена в София, за да получи от отдела при министерството някакви допълнителни инструкции по технологическото оборудване. Заминава за Н сам, сигурен, че Сотир Щерев се е погрижил вече за посрещането му на н-ската гара.
Заместник-директорът на ЗПЦМ Сотир Щерев, човек редовен и благонамерен в абсолютния смисъл на тия две думи, не издава за съжаление никакви разпореждания за посрещането му, тъй като той е в пълно неведение по този въпрос. Защо? Защото на 2 август следобед той заминава по работа в окръжния град и се завръща в Н чак в 4 сутринта. Неговата секретарка Павлина Яначкова използува отсъствието на шефа си, за да офейка от кабинета си още същия час! Както правят повечето секретарки между впрочем. На 2-и и на 3-и тя не си показва дори носа в завода. И как ще го покаже, като на 3-и сутринта се венчава за възлюбления си, а същия ден следобед прави сватбено тържество.
И така, пощата до заместник-директора Щерев остава непрочетена и неразпечатана, телеграмата на Юлиян Евтимов потъва във временно забвение до 4-и сутринта.
Що се отнася до майстора Юли — аз получих телеграмата му и навреме, и немедлено я проводих до началника на заводския транспорт с резолюция: «Да се посрещне и доведе със заводския джип!»
Както виждате, в хода на нещата се срещат както изненади, така и отрицателни явления — неочакваното оставане на Юли в София, самоотлъчката на Павлина; но явления с нелогичен характер няма. Явления от рода на «несъвместимостите» и «неравенствата» започват да валят като дъжд… от страна на Юлиян Евтимов, инженер и доктор на физико-математическите науки, тогавашен току-що назначен директор на ЗПЦМ.
Най-напред, представете си, на него му хрумва печалната идея да свали от влака. Юли Евтимов, за да чака на място, в София, допълнителните инструкции на министерството. Тази постъпка на Юлиян е абсолютно нелогична. Защо? Защото Юли е квалифициран работник, майстор монтажист, а Юлиян го използува за услуги от най-общ характер. Превръща го на куриер.
Второто неочаквано хрумване на Юлиян, лишено от здрав смисъл, е неговото представяне на н-ската гара като «някой си» Ю. Евтимов, а не като «Юлиян Евтимов, ДИРЕКТОР на ЗПЦМ!» Различно звучат тия неща! Едно е да си «някой си», а съвсем друго е да си ДИРЕКТОР. Другарят «някой си» го подминават, има хиляди като него, но «другарят ДИРЕКТОР» е един, и на него свалят шапка! Помислете си само каква несъвместимост с логиката е това — да си ЛИЧНОСТ, и изведнъж най-безсмислено да се обезличиш!
Третото му изумително хрумване е да влезе в ролята на майстор Юли, да се съгласи с прозвището «майсторе!» И не само че се самопонижава от директор на майстор, но върши отгоре на всичко и нещо крайно несъвместимо с ранга си и с общественото си положение — превръща се на общ градинарски работник! Плеви и прекопава занемарената гарова градинка…
Ако това не са неравенства и несъвместимости, другарю редактор, здраве му кажете!
В 5 ч. заводският джип е поправен най-после и шофьорът му, изпълнявайки моята заповед, тръгва да вземе от гара Н майстора Юли Евтимов. На гара Н Юли Евтимов, тоест Юлиян Евтимов, пита любезно шофьора: «Мога ли да седна на предната седалка, до вас?» Шофьорът, човек припрян и ядосан от дългото бавене, отговаря: «Седни на майната си, където щеш, все ми е едно!» Юли, тоест директорът Юлиян Евтимов, кротко се усмихва и отвръща; «Благодаря, ще седна на задната седалка!» И се настанява на задната седалка.
Междувременно излиза вятър, прииждат облаци; започва да святка и гърми, завалява проливен летен дъжд. Но нали бедата никога не идва сама — насред пътя джипката отново прави засечка. Шофьорът вика: «Къде ще се намери такъв кутсузлия човек като тебе, майсторе! На мене все такъв ми е късмета, да возя кутсузлия. Слизай да бутаме!» И Юли, тоест Юлиян Евтимов, слиза, какво ще прави, слиза и бута, докато проклетата таратайка отново припалва. Мокър като кокошка, той пак се усмихва кротко на шофьора: «Много съжалявам, че станах причина да ви мокри дъждът!» Оня си мисли, че пътникът му го поднася, и се отяжда: «Много са ми притрябвали твоите съжаления, другарче! Ще си бърша с тях г…»