Адвокат в леглото - Страница 39

„Аз съм питчър. Истински питчър.“

Обърна се към вуйчо Стив и Виктория и им намигна. Двамата му се усмихнаха, без да правят нищо смущаващо като например да скачат и да крещят. Умът на Боби се разсея само за миг, докато се чудеше дали ще отидат в „Уип енд Дип“ да хапнат по един ментов сладолед с шоколадови парченца след мача. После вторият батсман притеснено се приближи до плочата и Боби се обърна към Мигел да му даде знак.

На трибуните Стив и Виктория си стискаха ръцете.

— Това сълза ли е в ъгълчето на окото ти? — попита Виктория.

— Вятърът.

— Трийсет градуса е и е влажно като мокра кърпа. Няма дори полъх.

Стив се насили да не заподскача, когато Боби отстрани Чарли Ноавоно. Беше казал на Боби как да се сдържа и възнамеряваше да последва собствения си съвет.

„Когато отстраниш някого, хлапе. Стой спокойно. Дръж се, все едно и друг път си го правил. Сякаш ще го разкараш всеки път, когато се появи.“

Стив се мъчеше да овладее чувствата си. Мислеше си за дългия път, който беше извървял Боби. Ужасеното, държано в клетка за куче момче беше победило страховете си. Сега стоеше на игрището уверено и решително. По дяволите, можеше да стане звездата на отбора си. Радостни поздрави, пица и газирано за всички след мача. Чувствата се надигаха в него и той прехапа долната си устна — реши, че болката ще му попречи да се надуе като балон.

— Знаел си, че Боби може да го направи, нали?

— Знаех, че има потенциал. И че само се нуждае от малко насоки.

Виктория разтри врата му.

— Ти си чудесен учител.

— Боби учи бързо. Ти също.

— Аз ли?

— Как блъфира с Крейндлър. Крадеш ми стратегията.

— Така ли?

— Това е комплимент. Научи се да лавираш, да импровизираш.

На игрището Боби отбеляза един бол и два страйка с втория батсман.

— Не съм импровизирала — поправи го Виктория.

— Какво?

— В градския архив има отбелязано нарушение на кашерна храна. Преди шест години от Крейндлър. Не източвал цялата кръв от месото или нещо такова.

— Проверила си го? — тя се усмихна едва забележимо. — О, трябваше да се сетя.

— Разочарован ли си? Че не съм толкова спонтанна като теб.

— Не. По-добре да сме различни. Така сме непобедим тандем.

Виктория се наведе и го целуна.

Наблюдаваха как Боби хвърля страхотна права топка и отбелязва трети страйк. Виктория го аплодира заедно с някои от останалите зрители.

— Страхотна си с Боби — рече Стив.

— Обичам го. Знаеш го.

— Ще станеш страхотна майка.

— Кога?

— Какво кога?

— Кога ще стана страхотна майка?

— Когато се омъжиш.

— Кога ще се омъжа?

— Знаеш какво искам да кажа. Когато ние… — той се запъна и заекна. — Стига, Вик. Когато му дойде времето и сме готови, тогава много ясно, че… знаеш какво…

— Не знам. Кажи ми.

— О, боже!

— Просто го кажи.

— Някой ден двамата ще…

Явно беше напълно неспособен да произнесе думата.

— … се оженим? — помогна му тя.

— Какво значи това? Притискаш ме да ти направя официално предложение ли? За да го заведеш в градския архив заедно с нарушенията на кашерна храна?

— Няма нужда да е официално. Нищо писмено и няма да ти се налага да искаш разрешение от майка ми. Едно просто: „Ще се омъжиш ли за мен, Вик?“ би свършило работа.

Крейндлър беше прав. Виктория наистина имаше огромно количество хуцпа. Или както там го наричаха хората от епископалната църква. Можеше да поиска от съдебните заседатели да дадат един милион долара на клиента й или от приятеля си да минат на следващия етап от връзката си, без изобщо да й трепне окото или да се изчерви.

Стив трябваше да отговори бързо. Всяко забавяне щеше да бъде изтълкувано като нерешителност. В същото време му се искаше да изкрещи на рефера, който току-що беше отсъдил бол на хвърляне, което ясно беше закачило външния край на плочата, до коляното.

Някога пд. В, преди Виктория, Стив имаше фобия към обвързване. Но това се беше променило. Не само че обичаше Виктория с цялото си сърце, но и се чувстваше най-щастливия мошеник на света, защото и тя го обичаше. Наум лесно можеше да каже думите:

„Разбира се, Вик, искам да прекарам живота си с теб, да имаме деца с теб, да печелим велики дела с теб.“

Какво толкова щеше да стане, ако го произнесеше на глас?

Нищо.

Не копнееше ли и тя за същото като него? И нямаше ли да е страхотно да чуе как му го казва?

— Ще се омъжиш ли за мен, Вик?

Тя му се усмихна лукаво.

— Ще си помисля.

1. Гледай да не вбесяваш ченге, освен ако нямаш адски добра причина… или адски добър адвокат.

2. Най-добрият начин да прилапаш някое дело е, като се преструваш, че не го искаш.

3. При спор с жена, която е силна, интелигентна и пряма, се замисли за използването на хитрост, лукавство и измама.

4. Работата на прокурора е да огради обвинението си с тухлена стена. Работата на адвоката е да събори стената или поне да я нашари с графити.

5. Слушай какво ти говорят шофьори на автобуси, разсилни и дванайсетгодишни момчета. Понякога те знаят много повече от теб.

6. Когато свидетелските показания са адски добри, няма никакви противоречия и всички дупки са запълнени гладко с асфалт, най-вероятно свидетелят лъже.

7. Акула, която не може да хапе, е просто русалка.

8. Когато жената, която обичаш, е ядосана, най-добре я остави на мира, дай й време и достатъчно вино.

9. Бъди уверен, без да се перчиш. Усмихвай се, без да се хилиш. Колкото и безнадеждно да е делото, никога не позволявай на съдебните заседатели да видят страха ти.

10. Никога недей да спиш с патоанатом, ако не си мъртъв.

11. Ако не можеш да удържиш на думата си пред любим човек, вероятно няма да задържиш и човека.

12. Животът може да е маратон, но понякога се налага да спринтираш, за да спасиш живот.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5212

Издание:

Пол Ливайн. Адвокат в леглото

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2010

ISBN: 978-954-655-094-1